Основите на образователното дело в гр. Черноморец /село Св. Никола/ са поставени от първия български учител в селото преди Освобождението от турско робство - Костадин Попов, който в началото на 1873 г. започва да провежда занимания под навеса на църквата със 7-8 младежи. Българските букви пишат върху пясък, насипан в специално приготвени сандъчета. През следващите години броят на желаещите да се обучават нараства и църковният навес се оказва малък. Затова е наета къщата на дядо Лискарди.
За периода 1877-1880 г. няма данни за каквато и да било училищна дейност в селото.
Училището е открито през 1881 г. През същата година е построена и първата училищна сграда, състояща се от две големи и една по-малка учебни стаи, малка учителска стая, коридор и умивалник с голяма каца, която училищният служител всяка сутрин пълни с вода, донесена от старата селска чешма. На строежа работят всички: и млади, и стари – пренасят камъни, пясък, керемиди и тухли, помагат на майсторите. Жените и момите носят вода с кобилици от чешмата.
Нарасналият брой на учениците и откриването на прогимназия през 1924-1925 учебна година принуждават училищното настоятелство да наеме частни помещения за учебни стаи. С цел построяването на ново училище от поземления фонд са отделени големи площи обработваема земя за училищни ниви, които училищното настоятелство дава под наем.
През 1933 г. е уточнено мястото за строеж, започва подготовката за строежа. Новото училище е завършено през 1939г. То е на два етажа със седем големи и една малка класни стаи, учителска стая, дирекция, библиотека.
По предложение на учителския съвет новата училищна сграда получава името “Княз Симеон Търновски”/Протокол №1/20.09.1939 г./.
На 21.11.1947 г. училището е преименувано “Христо Ботев”.
В края на миналия век в селото учителстват А. Драгулев, С. Станев, Г. Чернев, В. Аврамов. През 1903 г. е назначена първата жена учителка в селото – Райна Петрова. Семейството на Г. Чернев и Райна Петрова продължава да работи до 1908 г. По-продължително време работи семейство Куикови /1909-1914г./. Широка просветна дейност развива Минчо Иванов Вълев. Други известни учители са Божанка Радева – Василева /1923-1956г./, Василка Костадинова /от 1926 до 1941 г./, Гавраил Николов /от 1931 до 1955г./, Величка Вълкова / от 1934 до 1955г./, Кандю Вълков /от 1942 до 1955 г./.